Проект 29 (29) – Иван Костадинов, УАСГ, София

Проект 29 (29) – Иван Костадинов, УАСГ, София

Кризата в Българската архитектура е повече от очевидна. Тя е смазана от атаката на новия универсален архитектурен език, развил се след падането на Комунистическия режим у нас. Защото победата на Западния политически модел над Източния се възприе и като победа на Западния начин на живот над Източния. А оттам – и на Западната архитектура над Източната. В резултат автентичната родна архитектура е на прага на изчезването. Не става въпрос за гротескните имитации на вече отминали стилове, показващи единствено творческа импотентност, а за истинска, модерна, нова Българска архитектура, способна да поеме целия товар на съвременния живот. Защото архитектурата не е само проявление, тя може да бъде и средство за социални, политически и културни промени. Или с други думи – средство за Революция. Т.е. тотално скъсване със старите, познати догми.
За да се развие, тази Нова българска архитектура няма нужда от поредния Архитектурен университет, а от непознат до момента тип Архитектурно училище – лаборатория за творчески експерименти. Какви по-добри условия за това от остров в средата на града. Не метафорично – буквално! Избраната ситуация е о. Адата в р. Марица, гр. Пловдив.
Проектът се състои от 4 основни елемента:
I. Пешеходна пътека с усилена настилка за достъп на автомобили със специално предназначение или за доставки. На острова няма да се допускат други автомобили.
II. Общежитие за учениците, изградено на модулен принцип, в което ще има:
1. Модули с жилищни части – стаи за 1 ученик и апартаменти за няколко
2. Модули с общи части – читални, ателиета, работилници и т.н.
3. Празни модули, които да се запълнят в бъдеще с все още непознати функции.
III. Вертикален обем, в който са събрани всички необходими за момента функционални елементи на Архитектурното училище. Сградата е лаборатория за младите архитекти-експериментатори. Колкото по-нагоре се насочваме, толкова по-ограничен е достъпът на външни лица, даже и на преподаватели. Най-долу са входно и главно фоайе с Аула максима; следват книгохранилище със стъпаловидна библиотека, отворена на изток към острова; администрация; преподаватели; зали и лаборатории за лекции, упражнения и семинари с подвижни стени – осветени са от атриум, чиито отвор е в южната стена и гледа към града, а не стандартно към небето. Под върха на обема има огромна тераса за временни павилиони, инсталации или просто за наблюдаване на бъдещата лаборатория на учениците – града. Последните етажи представляват класическо работно ателие, отворено към Пловдив, в което се разработват архитектурни проекти.
IV. Бетонови площадки – постаменти, – свързани с главната алея чрез по-малки алеи. Тези площадки са разположени така, че да имитират реални и измислени урбанистични условия – поставени в близост една до друга, отдалечени и т.н. На тях ще се строят обекти, проектирани от учениците-експериментатори, като така им се даде възможност да си зададат трите фундаментални въпроса за един архитект:
1. Какво да се построи?
2. Как да се построи?
3. Какво от построеното да се премахне?
За да разбие тежките си окови, Новата българска история има нужда не просто от съвременна, но от Радикална архитектура. Лебиъс Уудс описва този тип архитектура с едно изречение – „Архитектура, създаваща пространства, които човекът все още не знае как да обитава.“ Настоящият проект не е опит за създаването на Радикална архитектура – това е опит да се формира среда, възпитаваща творци, които могат да създават Радикална архитектура.